Регистрация

Категория: Стихотворения

Но виждам слънцето далече.
Небето си променя лик.
И аз усмихвам му се вече:
Добре дошло! - издавам вик.
децата тичат неуморно
по локвите студени.
Но са щастливи безусловно,
защото тука са родени!
Тук, където ветрове
вилнеят в планините.
А морските ни Богове
развихрят пламъка в душите.
Навън е приказно, ухае
на пролетни цветя.
А аз не смея да мечтая
дали ще полетя!
Часовникът
бавно отмерваше времето.
Нощта мина тихо
край мен.
И стана
студено.
Студено.
Студено...
А вънка
изгряваше ден.
Ше търся
моя Бог
и моя Дявол.
Ако ги няма,
ще ги пресъздам.
Сърцето ми
отново
ще е цяло,
когато
със любов
ще се отдам.
Не ме е страх от самотата,
свикнах с нея вече,
тя познава ми сърцето
по-добре от мен самата.
Когато българи
били погубени,
когато българи
били поробени.
Когато било
време на насилие,
когато било
време на тъжно изобилие.
Когато турците превзели
къщи и земи,
когато турците превзели
наще планини.
Когато българина плачел
за негов скъп народ,
когато българина плачел
за неговия вечен брод.
Когато малките деца
били избивани,
когато малките деца
били стресирани.
И всеки знае времето,
което е било тогава,
и всеки знае времето,
което никой не забравя.
И всеки помни
тях борци,
и всеки жали
тях светци!
Сърцето ми е от платина -
ръжда не го лови.
Една любов ако отмине,
то в труга
ще блести.
Ще те разлюбя,
както те залюбих.
Ще те забравя,
както те мечтах.
Аз мога да печеля,
дори когато губя.
Ти запомни това.
Не ми подхвърляй милостиня,
а просто си върви.
Във мене
всичко е изстинало.
Не може
да боли.
Всичко усещам.
Дори във съня си го виждам:
друга до тебе е,
друга със теб е сега.
А казваш,
че аз съм вълшебството.
аз съм живителен извор...
От извора пиеш.
Защо търсиш чаша вода?
Вълни от топли ласки
извират от сърцето,
достигат до устните.
Картина в нежни краски.
Картина на една любов,
погребала смъртта.
Една любов,
унищожила злото.
Любов, отхвърлила греха,
разтърсила света
с Кръвта, пролята на Голгота.
Вечната любов.
Отивам си от теб.
Не се сбогувам.
Не търся думи.
Няма и сълзи.
И вече знам:
не можеш да си влюбен.
И няма
за какво
да ме боли.
За всяка дума има понятие.
За всяка сграда има проклятие.
За всяка обида има тъга.
За всяка тревога има шега.
За всеки от нас има по нещо,
а за сърцето то е много по - горещо.
Важното е, че то съществува,
а от къде идва никой не го вълнува!!!
Не ме чакай. Идвам неканена.
Като хала, раздухвам огньове.
Няма начин да бъда забравена.
Не строя - разрушавам мостове.
Не ме викай. Още съм вятърна.
Шумоляща и дива в листата.
От бури за теб съм изпратена.
Гръмотевици нося в душата.
Не ме пипай. Ставам на лава.
Изригвам... Разцепвам земята.
Отломки от чувства стопявам.
Да ти парят, събрани в ръката.
Но жива съм.
Разсечена.
И цяла.
Но жива съм.
И нека ме боли.
Сърцето ми
от обич е излято.
И тази обич,
знам -
ще ме спаси!
Не те настигнах.
Няма да те стигна.
Ти
връх си горе.
Аз съм низина.
Сега се връщам бавно -
по следите си.
Край мен
изпепелен
мълчи светът.
И небето е прекрасно
жълто, синьо е на цвят.
На мене всичко ми е ясно
ти живейш във друг от мене свят!
От майчина милувка
заради тебе се отрекох.
И само нежната целувка
сутринта пререкох:
- Забрави ти мене вече!
Писна ми от твоите лъжи!
След което бавно той изрече:
- За какво съм аз тогава ти кажи!?
- До виждане тогава! С Богом!
Но кето си тръгвам ти мълчи!
- Казвайки аз този словом
с насълзените очи!!!
Пролетта идва засмяна,
прилича ми малко на кана,
пълна с живот за птички и тревички.
А ако доиде тази пролет тук при мен, някой ден,
ще я прегърна от сърце,
здраво стиснала ръце.
Мечо става от дълъг сън и си похапва мед,
а пък аз за мама ще набера букет!
Много ти прекрасна си
нямам просто думи.
Обичайна, но и лекокрила
господ знае колко мила.
О, пролет!
Липсваш ми през зима
и лято, есен
като незабравима песен.
Аз съм дете на пролетта...
Ще ти подаря и живота си,
ще ти дам силата и смелостта,
за да оцелееш и да живееш
както аз така.
Ще ти дам щастието, любовта.
Ще те даря с много красота.
Ще ти даря дори и мъдростта.
Ти ще станеш като пролетта,
красив и мил.
Ще порастнеш на мига,
с радост ще помагаш на хората по света.
За това приятелите са създадени,
да си помагат, да играят заедно, да споделят всичко,
да издават тайни и мисли за другите.
Приятелят е най-добър, той е най-ценнен, както родителите.
Родителите са ви дори и приятели. На тях може да кажеш всичко!
Приятелите понякога се обиждат,
карат се и си завиждат.
Но на следващия ден си прощават
и всичко това го забравят
Приятелите понякога си отиват,
но те не са виновни за това.
Те ще се върнат някой ден.
Ако много ги обичаш,
и те ще те обичат така!
Защо тъй невзрачна си днес,
тъй плахо вървиш по безбройни пътеки,
и бавно затваряш очи,
невиждащо смачкваш с краката си цвете?
Цвете каквото и той,
веднъж подари ти с целувка студена,
разбра какво предстои,
достойно посрещна раздяла смутена.
За момент беше силна, нали?
за момент стисна устни решимо,
но той зад ъгъла сви,
ти сломи се, зарида неутешимо..
И все тъй неутешима си днес,
безмълвно кръстосваш безбройни пътеки,
бавно продължаваш напред,
в ръката си стискаш изсъхнало цвете.
Сега ще се усмихна на всички хора по света,
макар че реален повод за усмивка няма.
Ще се усмихна, ще докажа на любовта,
че за да сме щастливи не трябва да сме двама.