Регистрация

Сама

Какво си мислиш ти сега?

Сълзите ми пресъхнаха, изгубени в нощта,

за теб не ще заплача вече,

сърцето ми крещи ела, а разумът ми - стой далече

Обичах те аз някога така

силно бърно, както никой до сега,

но ти уби дори надеждата във мен

не ще ме вземеш пак във плен

И умирам бавно на огнена клада

нощта вече не ми носи наслада

Сама ще продължа по пътя си да бягам,

по-добре сама, отколкото да страдам!