Регистрация

Театър

Актьорите излизат, гледат някакси смутени

от сценична треска малко притеснени.

Оглеждат публиката по балкона,

а тя стойката им, дрехите и тона.

После артистите се връщат зад колисите

и на сцената излизат само солистите.

Първи бе шутът малко съкрошен.

Пее, скача и се смее макар и натъжен.

А краля с делата си безмъртен,неумиращ

гледа шута, болката му не разбиращ.

Млада двойка на сцената излиза,

в тайните на любовта навлиза,

над тях купидона си лети,

весело очите си върти,

гледа, обсипал ги със своите стрели.

Богове, духове, сирени

гледат макар и уморени

артистите добри постоянно наблюдават,

и дори и малките им грешки съблюдават.

И остро критукават

понякога дори и псуват.

И въпреки това, актьорската игра

остава все така добра

Артистите за кратко се замаят,

но за славата желана, не мечтаят,

усеща се как на радостта ухаят.

Богове,духове,сирени

гледат театърните сцени

разговарят, радостни, засмени

Критиката им гореща от пещта

с благи думи се смени така, както се мени деня с нощта.

Времето лети, не се забавя

накрая само епилогът ни остава.

На сцената излизат всички,

леки като пойни птички.

Смеят се, танцуват и играят

Като че ли, че са на сцената забраят.

Само шутът натъжен,

привидно весел малко съкрушен,

стои от другите малко отделен,

гледа с своя поглед, леко е смутен.

След 12 сцена идва ред за последния поклон

Пияното издава за вечерта последния си тон.

Артисистите застанаха на 90 градоса наклон,

но шутът до земята стигна чак

направи едно кълбо напред, застана на едно коляно,

неочаквано засвири отново старото пияно.

Хората се смяха, мислейки че това е някой номер пак.

И тогава шутът каза "Аз ви благодаря,

за мен сте единствените господари на света.

Сбогом!!! Исках само да ви забавлявам

все пак смеха олицетворявам. Сбогом!!!"

Това бе последното му изпълнение

А живота бе неговото представление.