Регистрация

В самота

Знам, за нас пътя свършва

до тук. Сваляме очи

и мълчим нито дума

нито звук.

Пак заваля, но това са сълзи

от мойте очи, падат умарено

и бавно потъват в прахта.

Трябва лошите мисли в

мен да спра, за да мога

да живея без теб сега.

Няма да плача в мъглата

обгърнала ме сега.

Спри, протегни към мен

ръка и изречи онези

слова, за да се вдигне

тази мъгла и спре дъжда.

Но стойм и мълчим без слова.

Те за нас са без цена,

те нямат онази сила сега.

И дъжд пак заваля,

заплака и моята самотна душа,

за отиващата си от мен любов,

за моя свят останъл пуст и суров.