Регистрация

Зима

Бясно Вятъра дърпат,

влачат го натам - към чуките,

напразно крилете му пърхат,

между скалите - в пролуките.

А той плаче уплашен,

че изходите са затулени

и разтурва уюта домашен,

на корени и бурени.

Прегръща сухите клони,

в моя прозорец се блъска,

отдавна за помощ се моли

и вече едва съска.

А бурята вече отмина

и тих е снежният полет,

неусетно заспал край комина,

сънува Вятъра-Пролет.