Регистрация

Чудовище в Черно море

Писатели и рибари разказват за срещите
си с огромен звяр, подобен на змия; легенди
за него пазят епосите на безброй народи

Плажът, горещият пясък, изпепеляващите лъчи и чаша бира... това сигурно е най-познатата лятна асоциация, свързана с Черно море. Като че ли единствените „чудовища" са сметките в по-скъпите капанчета и преливащите от банските прелести на възпълнички курортисти. Но, не. Да оставим шегата настрана. Защото любимият ни воден басейн крие сериозни тайни. За първи път ще ви представим безбройните разкази за чудовище, истинско черноморско Неси. Ще потърсим погледа на науката, историята, ще се потопим в легендите. За да завършим с нещо не чак толкова страховито, ще заложим на красотата в търсене на истината за русалките. Очаква ви тематично плажно четиво след което, вярваме, ще погледнете на уж познатото море по съвсем различен начин...

Неси от Яйлата

Рибарите в Черно море често срещат непознати същества; зоолози признават, че 30-метрови змии с конски глави и плавници все още обитават водите

Д-р Светослав Славчев

- Чудесен очерк! – казах. – Пускаме го веднага!
Седяхме в редакцията на „Космос" в една октомврийска вечер с приятеля и сътрудник на списанието Цончо Родев – писател, леководолаз от висока класа и ръководител на подводните археологически експедиции „Космос" по нашето Черноморие. Цончо бе донесъл наистина чудесен очерк за поредната експедиция през лятото на 1979 година.
- Невероятно! – рекох. – Намерили сте цял античен град под вълните, котви, керамика... Археолозите ще се радват! Е... ако бяхте открили и някое от онези морски страшилища, сензацията щеше да е пълна!
Това последното беше, разбира се, закачка. Какви чудовища в нашето Черно море!
Само че Цончо изведнъж стана сериозен. Загледа ме и сви устни:
- Ти пък откъде…
Понеже на свой ред и аз станах сериозен, той, след като помълча малко, се премести на по-близкия стол и разказа една удивителна история. Тя се била случила при предишната експедиция „Космос" и той не смятал да я разказва, защото… ами защото въобще не му се говорело за това. Всеки щял да каже, че си измисля! Може би щял да я напише, но в бъдеще, като фантастичен разказ.
Това се случило, когато предишната леководолазна експедиция „Космос" работела преди години близо до Каварна и разкрила под вълните останки от античния град Бизоне. Един ден отплавали с кораба от Калиакра до Яйлата. Местността е позната, макар и по-малко посещавана. Там Добруджанското плато стига до морето с един дълъг отвесен склон, в който морето е издълбало няколко реда пещери. Най-долният ред са отчасти под водата. Те се разклоняват, преплитат се в истински лабиринт и са труднодостъпни. Цончо решил да навлезе в една пещера, която му се сторила по-интересна. Не можел да плува много навътре, бил само на шнорхел, но разчитал на опитността си. Влязъл, оглеждал подводния свят и се готвел вече да излезе, когато…
- Когато почувствах, че има нещо! Че някой ме гледа! – каза Цончо. – То това се чувства! Насочих светлината по-далече напред и там видях… голямо око! Беше само за няколко секунди, защото бързо изчезна встрани! На неговото място се появи огромна сянка, която плавно се местеше. Страхотна! Не наближаваше, бавно се отдалечаваше! Беше невероятно, гигантско същество, не бяха отражения от светлината в стените на пещерата!
- А ти? – запитах доста недоверчиво. – Какво направи?
- Побегнах! Най-позорно! – отвърна Цончо. – Но бавно… Чувствах се като в някакъв филм на ужасите. Сянката изчезна. И през цялото време, докато изляза от пещерата, си повтарях, че това не е истина! Че не може такова огромно същество да се е свряло тук, в една пещера! Но всъщност аз и не знаех колко е дълга тя, защото не виждах по-далеч от десетина метра.

ФАТАЛНИТЕ
ЯЙЦА

Тук Цончо замълча. После каза:
- Ами това е! Нито съм го разказвал на групата, нито искам да го разказваш! Това си е само мой сюжет за разказ! Разбираш ли? То и Булгаков има повест за черноморското чудовище. „Фаталните яйца". Чел ли си я?
- Не съм – признах. – А окото при теб е било халюцинация, това е. При недостиг на кислород мозъкът ражда чудовища. Той така сигнализира за опасността от задушаване. Да знаеш, халюцинация!
Цончо вдигна рамене, помълчахме малко.
- Е? – запитах. – И какво друго ще има в твоя разказ? Още някой, който е виждал това… морско чудо?
- Ще има – отвърна Цончо. – Знаеш ли, после говорих с възрастни рибари от Балчик и Калиакра. Че те въобще не се учудиха! Бяха слушали от бащите си за голямата морска змия, както я наричаха. Казваха дори, че някои от по-старите рибари са я виждали в морето! Никога не нападала хора, с риба се хранела...
- Че какво животно може да е това? – рекох. – Голяма морска змия! Динозавър? Те динозаврите са измрели много преди нашите прадеди да слязат от дърветата!
- Откъде да знам? – вдигна рамене Цончо. – Трябва да намерят или да хванат жива една от тези големи морски змии и палеонтолозите да кажат какво е. Слушай, хайде да говорим за очерка ми, нали разбираш...